Bible Universe
separator

Закрити очи и запушени уши

Закрити очи и запушени уши
Някои от най-удивителните пророчества в Библията показват съотношението между хората, които ще бъдат и които няма да бъдат спасени при идването на Христос. Исус е учил ясно, че сравнително малко ще бъдат готовите да наследят Неговото царство. Той каза: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (Матей 7:13,14)

Задавайки един проникновен въпрос (Лука 18:8), Исус има предвид, че „малцината“ може да бъдат дори по-малко, отколкото се надяваме или предполагаме. „Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“ За окончателна раздяла Учителят говори отново с думите: „И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син“ (Лука 17:26). Само осем души са спасени от потопа и „както стана тогава“, така ще бъде и при Неговото идване. Други библейски писатели и пророци използват подобен език, за да обрисуват „малкото стадо“, „остатъка“ и „малцината“, които ще се окажат верни до самия край.

Фактът, че толкова малко хора ще бъдат спасени, не е чак толкова шокиращ, както причината, която Библията посочва за загубване на спасението. Изглежда очевидно, че големи множества ще бъдат отлъчени от небето, въпреки че изповядват Христос, покланят Му се редовно и прекарват много време, вършейки чудеса в Негово име. Исус каза: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“ (Матей 7:21-23).

Тези стихове разкриват, че в последните дни земята ще бъде наводнена с много фалшиви религии. Милиони ще употребяват време, усилия и пари в подкрепа на религия, включваща явни чудеса, явни духовни дарби и много ентусиазирана дейност. За всички тях изрично говори нашия Господ. Но накрая тези „мнозина“ ще бъдат съвсем отхвърлени от Исус и отстранени от Небето. Каква поразителна истина! Много хора имат нужда да отварят очите си за тази малко разбирана ситуация, характеризираща последното време. Нужно е да открием как да избегнем големите духовни заблуди, които ще причинят гибелта на толкова много религиозни хора.

Защо те ще бъдат отхвърлени, въпреки че се покланят предано и служат в името на Исус? Това е накарало някои хора почти да загубят надежда в спасението. Как човек може да узнае дали неговата религия няма да се окаже накрая от тази категория? Нека сериозно разгледаме отговорите на тези въпроси. Нашето спасение не зависи само от искреността, а от откриването на истината в Божието слово и от послушанието към нея! Първо трябва да разберем, че РЕЛИГИОЗНАТА ДЕЙНОСТ Е СЪВСЕМ БЕЗПОЛЕЗНА, АКО НЕ ИЗВЪРШВАМЕ БОЖИЯТА ВОЛЯ. Христос е заявил, че призоваването на Божието име и дори провеждането на големи себеотрицателни хуманитарни програми ще бъде напразна работа, ако няма послушание към Божията воля. Отпечатайте този факт в ума си и никога не го забравяйте – Писанията издигат ПОСЛУШАНИЕТО като тест за определяне валидността на една религия. Хората, които са заети толкова много с проповядване на Исусовото име, жертвайки време, талант и пари, а не пазят Неговите заповеди, не могат да получат Божието одобрение. Всъщност заради това, че не са послушни на Христос, такива поклонници наистина отварят вратата, през която Сатана може да влезе неразпознат и чрез тях да направи чудеса В ИМЕТО НА ИСУС, които те приписват на Божията сила. Негодуващият призив: „не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме“ е положително доказателство, че чудесата са правени чрез друга сила, а не чрез Христовата, макар и в Негово име. Ако Исус никога не ги е познавали, кой е вършил тези чудеса? Само Сатана. Библията говори за „бесовски духове, които, като вършат знамения“ (Откровение 16:14).

Впрочем какво иска да каже Исус с думите: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“ Как човек наистина „познава“ Господа? Възлюбеният Йоан ни казва: „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал“ (1 Йоан 3:6). „Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.“ (1 Йоан 2:4). Да Го познаваме, означава да Му бъдем послушни. Според Библията е невъзможно човек да бъде истинско божие чадо и същевременно да отказва послушание към Божиите заповеди. Доброволното непослушание прекъсва връзката с Бога, изгонва Святия Дух, чрез Който биваме запечатаме, и успешно отделя човека от благодатта.

Сега започваме да разбираме колко просто е да се изпитват религиозните духове в света днес. Време е да погледнем отвъд възбуждащата музика, красноречивото ораторство и дори отвъд програмите, изпълнени с възхитително свидетелстване, и да приложим установения от Великия Автор на истината тест – Самият Исус. Той извънредно добре обясни, че първоначалните Божии изисквания остават непроменени. При условие на послушание, човекът щеше да остане в Едем, но то е условие и за възстановяване му в Едем. „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15). Не бива да пропуснем да подчертаем точно тук любовта, която също трябва да придружава всяко богоугодно послушание. Да се насилва човек да изпълнява формите на съобразяване с Бога, без лично да изпитва любовта към Спасителя Христос, е точно толкова фатална грешка, колкото и да избягва всяко послушание. Исус е трябвало отново и отново да се сблъсква със студения формализъм на фарисеите и понеже така напълно е осъдил програмата за спасение чрез дела, мнозина прибързано заключават, че Той смята послушанието за излишно. Колко голяма е нуждата ни да видим в Христовото учение прекрасното равновесие между вяра и дела. Исус учил, че послушанието, имащо за цел спасение, е най-лошият вид законничество, но послушанието, породено от факта, че сме спасени, е непогрешим изпит за истинската религиозна опитност. Послушанието следва истинската вяра така сигурно, както денят следва нощта.

Между другото, думата „законник“ се употребява твърде лекомислено. Аз се боя, че много искрени християни са обвинявани в законничество само защото любовта към Христос ги прави по-стриктни в послушанието от техните обвинители. Никога не забравяйте: законникът вярва, че може да бъде спасен чрез делата си. Човекът, който пази заповедите, защото не желае да огорчи Бога, Когото обича, изобщо не е законник. Често се чува стария аргумент: „по-добре е да видя един щастлив, обичащ християнин, който не пази всички заповеди, отколкото един необичащ човек, който стриктно се подчинява на закона“. Защо се опитваме да измерим степените на греха? И двамата посочени тук християни са на напълно погрешен път. Нашите чувства не могат да застанат на страната на нито един от тях. Христос е установил стандарта за измерване. Няма да се приеме нищо по-малко от „вяра, която действа чрез любов“.

Но нека се върнем към тревожното предположение, че повечето хора ще бъдат погубени, включително и ревностните религиозни активисти. Поклонението е наредено в Библията и то е необходима съставка от истинската религия. Но нима ще бъде погубено огромното множество, покланящи се християни? Исус каза: „Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди“ (Матей 15:9). Ето още една разтърсваща истина! Хората могат напразно да се покланят; ако отхвърлят истинското учение заради човешки традиции. При няколко случая Исус подчертава необходимостта да се живее според всичката позната истина: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си“ (Йоан 15:22). „Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.“ (Йоан 9:41). Когато човек научи една истина от Библията и отказва да й се подчинява, той е виновен за извършване на грях. Такъв човек се бори против Святия Дух, Чиято главна задача е да ни води във всяка истина. Отказването на послушание закоравява съвестта като накрая причинява изгонване на Святия Дух и води до непростимия грях. Не е чудно, че такова поклонение е напразно. Отхвърлянето на Божиите заповеди поради човешки традиции прогонва Святия Дух. Според Деян. 5:32 само послушните могат да бъдат избрани, за да бъдат изпълнение с Духа.

Нека да се спрем малко, за да осъзнаем дълбокото значение на това, което открихме. Ще бъдат погубени много хора, включително и тези, които правят чудеса в Христово име, които Му се покланят и твърдят, че Го познават като Негови чада. Причината, поради която ще бъдат погубени, е , че не Го обичат достатъчно много, за да пазят всичките Му заповеди. Поради някаква причина тези ревностни църковни труженици са се научили да гледат леко на Божия закон. Повечето от тях смятат за законничество да се вярва, че непослушанието може да им препречи пътя към Небето. Сатана е ослепил очите им за прекрасната близка връзка между любов и послушание. Милиони християни протестанти наистина са научени, че послушанието или непослушанието не може да има ефект върху окончателното им спасение.

В тази дълбоко вкоренена традиция на популярното християнство днес можем да видим как Сатана води милиони до състояние на ума, в което да отхвърлят изискванията на Божия морален закон. Чрез изкривено тълкуване на една леснодостъпна благодат (някой я е нарекъл „евтина благодат“) се приготвя почва за майсторската стратегия на сатанинската измама. Последната битка между истината и заблудата ще бъде върху основния въпрос – вярност или невярност, послушание или непослушание. А фокусът ще бъде точно четвъртата заповед, съдържаща великия различителен белег на Божията творческа сила и авторитет. Изглежда повече от случайно, че Исус е нарекъл „човешки заповеди“ фалшивото учение, водещо до празно поклонение. Главната традиция днес, отвърнала милиони от спазването на десетте заповеди, е учението за спазване на неделята. Почти всеки християнин с каквито и да е убеждения може да защити и възвеличи девет от десетте заповеди. Единствено съботата възбужда дълбока омраза и предразсъдък против святия Божий закон.

Кой е вдъхнал това презрително отношение към тази част от Библията, която Бог е написал със собствената Си ръка?

Как толкова милиони бяха подведени да уеднаквят послушанието със законничеството? Трагедията е, че свещенослужителите са отговорни до голяма степен за отвръщането на народа от пътя на послушанието. Неведнъж при моите евангелизаторски пътувания хората ми говореха да гневни тиради, с които ги посрещали пасторите им, щом ги заговаряли по въпроса за съботата. Без да могат да дадат никакво библейско основание за пазене на неделята и разгневени от настойчивите въпроси на своите енориаши, много пастори насочват емоционалната си атака към валидността на закона. Открих, че тези атаки се аргументират обикновено в две посоки. Групата на проповедниците-фундаменталисти набляга върху „духа на закона“, като настоява, че буквата на закона не е задължителна. Това позволява особеният седми ден да бъде отхвърлен и да се замести с неделята. Другата група – по-либерални идеолози, твърди, че особен ден на поклонение не е нужен и вярващият е напълно свободен от всички изисквания на закона.

Тъй като грехът е дефиниран в Библията като „беззаконие“ (1 Йоан 3:4) и Павел потвърждава, че „гдето няма закон, там няма нито престъпление“, то всяка атака против закона служи единствено да отслаби убеждението на човека за греха (1 Йоан 3:4; Римл. 4:15). Яков ни казва, че нарушението на която и да е от заповедите е нарушение на всичките десет и представлява престъпление или грях (Яков 2:10-12).

Сериозно нещо ли е да отдръпнем доверието си от този велик морален кодекс на Бога, написан със собствената Му ръка? Не грешат ли хората много лекомислено, когато губят вяра в авторитета на десетте заповеди? Без съмнение – да. Не е лесно да се схване странното обстоятелство, че свещенослужители поучават народа да греши. Само когато изучаваме големите пророчества за последните дни, можем да вникнем в този феномен.

Явно Бог е имал в предвид неверните пастири и в Стария и в Новия Завет. Трябвало е да бъдат произнесени сурови осъждания срещу тях, водещи нечестиво стадото. Стражите, които не казват истината за наближаващата опасност, са отговорни за погибелта. Такива проповедници всъщност се превръщат в агенти на Лукавия. Павел пише: „И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата“ (2 Коринтяни 11:14,15).

Само вдъхновената Книга би поставила така откровено подобен етикет на тези проповедници. Явно Бог ги смята за истински служители на Сатана, защото се страхуват да предадат истината, а вместо нея предават свои идеи. Време е да разберем велики разговор на Сатана: да води религиозните служители – високопоставените религиозни служители – да поучават изкривени учения в името на Христос. Павел е предсказал, че „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение… и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ (2 Тимотей 4:3,4).

Това означава, че тези учители от последните дни са описани като хора, които са видели истината, разбрали са я, но не искат да я признаят. Точно по същия начин Бог е осъдил Своите свещеници в Стария Завет. „Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях.“ (Езекиил 22:26).

Свещениците от Стария Завет са криели очите си от съботата, а свещениците от последните дни ще отвръщат очите си от истината. Колко трагично е това! С други думи, ще виждат, но ще я се опитват да се отдалечат от нея, отказвайки да гледат към нея. По въпроса за съботата често съм разговарял със свещенослужители с различни убеждения. Някои от тях честно приемаха, че съботата е истинският Господен ден от Библията. Други я отхвърляха по различни причини, а трети просто не можеха да вярват, че Бог държи толкова много кой ден да се пази. Твърдяха, че Бог би разбрал онези, за които е по-удобно да пазят който и да е ден, но не седмия. Някои свещенослужители не приемат библията като вдъхновено Божие Слово. Шокиращо е да се осъзнае как скептицизмът и висшата критика са ограбили вярата в Библията на много пастири. Дори мнозина от привържениците на консервативните евангелски деноминации се съмняват във вдъхновеността на Писанието. Често с това оправдават отхвърлянето на съботата.

В скорошна евангелизация на Амейзинг Фактс прекарах един интересен следобед със свещеник на южните баптисти, който поиска разговор по въпроса за съботата. Някои от неговите църковни членове, присъствали на евангелизацията, му задаваха въпроси за това, което бяха чули. Той за първи път в живота си се занимаваше с този въпрос, за да намери отговор за своите членове. Тогава ме покани да се срещнем в църковната му канцелария. Слушах обясненията му защо не може да приеме съботата и бях удивен, тъй като южните баптисти имаха историческата репутация на християни – фундаменталисти, вярващи в Библията. Но този млад човек, възпитаник на Южната баптистка семинария в Луизвил, завършил 1975 г., не вярваше в разказаната в книгата Битие история за сътворението. Отхвърляш историята за потопа и потвърди вярата си в еволюцията като обяснение за съществуването на човека. Решително отхвърли историята за пророк Йона с кита. Накрая го попитах дали вярва в непорочното зачатие на Исус. Отговорът му бе: „Не вярвам, че е необходимо човек да вярва в непорочното зачатие, за да бъде спасен“.

Бих желал да можех да ви кажа, че такова поведение е изключително сред баптистите, но не е. Този пастир ме увери, че повече от половината свещеници на южните баптисти вярвали точно като него. Аз наистина се надявам, че е преценил погрешно и честно казано смятам, че преувеличаваше в преценката си. Обаче съм убеден, че повечето негови съвипускници – млади проповедници, по време на следването си в семинарията, бяха загубили вярата си във вдъхновеното Слово, както и той.

Накрая, запитан направо, той неуверено потвърди някакъв вид лична вяра в непорочното зачатие, макар и да не го смяташе за особено важно. Попитах го дали неговата църква знае за възгледа му върху Библията, а той ме увери, че не знае. Не се осмеляваше да проповядва нещата, които вярваше. Аз казах: „Дейв, ако твоята църква узнае това, което сподели с нас, ще имаш сериозни проблеми.“ Напълно разбирах защо се боеше да проповядва убеждението си.

Не трябва да се изненадваме от растящата вълна на скептицизъм. Всъщност тя е едно от знаменията за края на времената. Виждаме как пророчествата се изпълняват пред очите ни. Разказаното току-що е просто най-последното драматично значение, че Исус ще дойде много скоро.

Чудели ли сте се как семинариите и големите деноминации са били въвлечени в такова открито съмнение по отношение Божието слово? Една причина е очевидно. Като са отхвърлили съботата, те са отворили вратата на съмненията в буквалното сътворение от шест дни. Друга лесна стъпка ги е довела до възгледа за огромните периоди, преписвани на еволюцията. Бог даде съботата като Божествен спомен за Своята върховна творческа сила. Представяйки авторитета на единствения истински Бог, съботата трябваше да напомня всяка седмица, че единственият, заслужаващ поклонение Бог, е Този, Който сам е имал сила да сътвори и да пресътвори. Като знак на сътворението и на пресътворението, спазването на съботата би било непрекъсната защита против злото на еволюцията, както и на модернизма. Отхвърляйки съботата, църквите отхвърлиха най-могъщата крепост, която би ги защитила от смъртното неверие, което изрази младият свещеник. Никой не може да бъде еволюционист или модернист, ако наистина вярва в съботата и я пази. Състоянието на обърканост и съмнение е също плод на така широко-разпространеното противопоставяне. Опитвайки се да се справят с моралния закон на десетте заповеди, църквите направиха компромис с учението за непогрешимостта на Библията. Ако съботата може да бъде отхвърлена, ако великият основен морален закон може да бъде анулиран, тогава почти всяка друга част на Библията може да бъде променена и е била променена от милиони, поучавани от проповедника, застанал пред амвона.

Какво мисли Бог за хората, направили този срамен пробив Неговия закон. Чрез пророк Малахия Бог описва как Неговите свещеници не са издигнали закона, както подобава. „Понеже устните на свещеника трябва да пазят знание, И от неговите уста трябва людете да искат закона. Защото той е посланик на Господа на Силите. Но вие се отклонихте от пътя, Направихте мнозина да се спъват в закона… Защото не сте опазили пътищата Ми, Но сте били лицеприятни относно закона.“ (Малахия 2: 7-9)

Бог обвинява свещениците, че се отклонили от закона, което означава, че са проповядвали част, а не целия закон; станали са причина народът да се спъва в него, а това значи, че са повлияли народа да го нарушава. Във времето на Стария Завет, Бог е предсказал развитието на една вдъхновена от Сатана програма за отстраняване на закона Му.

Приключвайки с този въпрос, бих искал да проследим една верига от такива пророчества, чиито брънки са свързани с общ символ. Бих искал да забележите свързващата нишка, която големи и малки пророци са вплели в писанията си. Главният символ на Божия закон е представен чрез стена. Той се използва многократно в Стария Завет. Исая драматично представя непослушанието към закона като събаряне на стена. „Че те са непокорни люде, чада лъжци, чада, които не искат да слушат поуката Господна… по тая причина това беззаконие ще ви бъде като разпукната част издута във висока стена и готова да падне.“ (Исая 30: 9-13).

Сега изследвайте внимателно думите на други вдъхновени писатели, които дават допълнителна светлина върху тази основна концепция за разбитата стена. Езекиил отбелязва, че някои престъпници на закона ще се опитат да скрият своето греховно дело, като прикрият пробива в стената. За нещастие, за да направят стената да изглежда добра, те ще използват слаб материал, но ще окаже, че той изобщо не е подходящ. „Горко на глупавите пророци… вие не се изкачихте в проломите, нито издигнахте ограда за Израилевия дом…и когато някои градяха една слабичка стена, ето, те я мажеха с кал.“ (Езекиил 13: 3-10).

Тук Бог изобличава духовните водачи, че не са поправили пробивите и проломите в стената. Като стража на стените, те първи е трябвало да забележат слабостите, веднага да предупредят за пролома и да издигнат събореното. В този случай не само не са направили това, но са допускали опасно градене със слаб материал, който Бог не може да одобри. Калта представлява усилието да се замаже сериозността на дефекта чрез фалшиво учение, вместо хората да бъдат доведени до пълно послушание. Отново и отново Бог е трябвало да предупреждава свещениците, че отслабват авторитета на Неговия закон. Малахия ги предупреждава: „…направихте мнозина да се спъват в закона… не сте опазили пътищата Ми, но сте били лицеприятни относно закона.“ (Малахия 2: 8, 9). Това отношение накара Бог да изобличи замазването на стената с кал. Сега сме готови да установим интересния факт, че първоначалният пролом в закона е имал връзка с четвъртата заповед. Пророкът отново подема темата за стената в Езекиил 22: 26-28. „Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи…; и криеха очите си от съботите Ми…; и пророците й я мажеха с кал… думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил.“

Тук имаме особен пробив в закона (събарянето на съботата), символизиран чрез мазането с кал. Отново самите свещеници или проповедници са отговорни за заблудата. Както вече забелязахме, те са съборили закона, криейки очите си от съботата. Това означава, че ясно я виждат, но самоволно се отвръщат, отказват да я признаят и да се подчинят. Но какво означава това, че са мазали стената с кал? Не е нужна голяма мъдрост, за да се разбере, че са се опитвали да запълнят мястото на съборената събота с фалшив материал, който наистина не възстановява стената.

Нещо повече, те ще се опитват да излъжат, че Бог е одобрил стореното от тях, ще говорят: „Така казва Господ Йеова, когато Господ не бе говорил.“

Ето един въпрос: опитвали ли са се религиозните водачи да поставят фалшив ден извън Писанието на мястото на истинската събота? Опитвали ли са се да направят да изглежда, че Бог одобрява това? Наистина са го сторили! Вместо да възстановят истинския седми ден – съботата, съборен чрез навлизането на езичеството в ранната църква, те са го подправили с един ден, посветен на древното поклонение на Слънцето. Без нито ред библейски авторитет са го почели с титлата „Господен ден“ и непрекъснато казват: „Така казва Господ Йеова, когато Господ не бе говорил.“ Наистина ли Бог одобрява това несвято подправяне на Своя съвършен закон? Исус казва: „Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди“ (Матей 15:9). Колкото и да се маже с чужд, неподходящ материал, стената не може дас е възстанови. Само поправянето с оригиналния материал – седмият ден на седмицата, може да задоволи точния отвес на Божията мярка. Бог е Авторът на този закон, Строител на стената, и по отношение на здравината и пропорциите няма да приеме нищо по-малко от оригинал.

„Това е, което ми показа: Ето, Господ стоеше при стена съградена с отвес, като държеше отвес в ръката си… Тогава рече Господ: Ето, Аз ще туря отвес всред людете Си Израиля; За напред няма вече да ги щадя. (Амос 7:7,8). Отвес се използва, за да се определи дали една страна е идеално права, а Бог ще измери Своя народ чрез святия Си закон. Исус бе заявил, че дори поклонението е напразно, лишено от съдържание, ако се преподават човешки вместо Неговите заповеди. „Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума“ (Матей 15:6).

С тези думи Христос уверено посочва, че традицията ще бъде използвана за анулиране на закона Му. Така можем да видим как калта представлява традицията на неделното поклонение, поставена в мястото на пробива в закона. Резултатът е институция, представляваща част от стената, но чужда на съвършения оригинал.

Никой не може да оспори, че изваждаме стиховете извън контекста и че стената не символизира Божия закон в наши дни. Пророк Езекиил отбелязва, че поправката на стената ще бъде направена с кал и че седемте последни язви ще доведат до пълното й разрушение. „Кажи на ония, които я мажат с кал, че ще падне, понеже ще вали пороен дъжд, и ти, голяма, каменна градушка, ще паднеш върху нея, и бурен вятър ще я съсипе“ (Езекиил 13:11). Дава ли ни Библията информация за времето на този голям потоп, придружен с градушка? Авторът на Откровението описва събитието със следните думи: „И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.“ (Откровение 16:21).

Ето едно доказателство, че фалшивата стена на традицията ще бъде съборена по време на седемте последни язви. Бог говори за този съд на стената като за: „Така ще съборя стената, която измазахте с кал… тя ще падне, и вие ще загинете всред нея… така ще изчерпя яростта Си върху стената и върху ония, които са я измазали с кал“ (Езекиил 13:14, 15).

Бог говори за седемте последни язви като за Своя гняв: „седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв“ (Откровение 15:1). Гневът Му е породен от разрушаването на подправената стена и се изразява в погубителна градушка – една от последните язви, също определена като Божий гняв. Това поставя съда над мазачите на стената в края на времената, когато се изливат седемте последни язви.

Но как може да бъдем сигурни, че тази кал е наистина традиция на неделното поклонение? В случай че във вас е останало някакво съмнение по този въпрос, моля преценете последното доказателство. Божият гняв пада ЕДИНСТВЕНО върху онези, които имат знака на звяра. „Ако някой се поклони на звяра… и приеме белег… той ще и да пие от виното на Божия гняв“ (Откровение 14:9, 10).

Сега нека разсъдим заедно. Фактите от Божието слово са пред нас. Тъй като седемте последни язви падат единствено върху имащите печата на звяра и язвите се изливат върху фалшивите строители на стенат, то трябва да заключим, че те имат този печат. Вече показахме, че неделната традиция бе използвана за „замазването с кал“. Това означава ли, че пазенето на неделята е свързано с белега на звяра? Наистина е свързано. Дори без да се задълбочаваме повече върху този въпрос, можем да видим, че мажещите стената (които промениха Божия закон) са защитниците на неделята и че върху тях също се изливат язвите, падащи ЕДИНСТВЕНО върху хората с белега на звяра. Човек трябва да е сляп, без да не забележи, че белегът е тясно свързан с пазенето на неделята.

Сега нека проследим символа на стената по-нататък в писанията на старозаветните пророци. Бог бе дълбоко засегнат от пробива, направен в Неговия закон. Ето думите Му: „И… потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене…“ (Езекиил 22:30).

Имайки предвид подмолната тактика на традицията за мазане на пробива с кал с цел да се скрие фалшивата част от стената, пророкът изтъква, че Бог търси възстановител на оригиналната стена, който ще „издигне оградата“ и ще „застане в пролома“. Каква картина е представена тук! Бог намери ли хора, които да имат кураж да възстановят непопулярната истина? Библията описва ли накрая верните поправители на стената, които ще отговорят на точното Божие измерване с Неговия отвес?

Нека сега Исая поеме нишката, за да обрисува окончателната картина: „И родените от Тебе (от Бога)… ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден, и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема“ (Исая 58:12, 13).

Ето, без никакво съмнение намираме ясно описани хората, които ще затворят пролома и отново ще съградят оригиналната стена. Това са хората, които се връщат към истинската събота и се заемат с делото за изчистване на създадените от традицията развалини, за да блесне съботата отново като наслада за Божия народ – един свят и почитан ден. Освободен от фалшивите внушения на онези, които оспорват заповедите на закона или казват, че е ненужен, Божият закон ще бъде признатият велик морален стандарт на спасените чрез благодат християни – доказателство за истинска връзка от любов с Исус.

Като съберем всички тези златни нишки на библейската истина, можем да обобщим пророческия разказ много лесно и бързо. В последните дни фалшивите пастири ще правят големи усилия да съборят авторитета на Божия закон.

Влиятелни религиозни групи ще обединят усилията си, за да поведат народа да отхвърли истинската събота. С пренебрегването на четвъртата заповед е направен пробив в закона, представен като защитна стена. Макар че формата на неделното поклонение е фалшив материал за възстановяване на пролома, Бог намира един народ, който е наречен „Поправител на развалините“ и който се връща отново към пазенето на истинската събота. Онези, които се опитат да променят Неговия закон чрез заместване с езическия ден на Слънцето, ще приемат печата на звяра и ще получат наказанието със седемте последни язви.

Но нека приключим обезкуражителната пророческа картина с думи на надежда и уверение. Не всички ще се отдръпнат от Божия закон, не всички ще се отдръпнат от Божия закон, не всички ще се опитват да го променят. В книгата Откровение Бог показва Своите светии и ги описва с думите: „Тук е… търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“ (Откр. 14:12). Един остатък от хора няма да се поведе по човешките заповеди. Той няма да приеме никакъв заместител на Божиите изисквания. Като останали от апостолската църква в последните дни, тези хора ще се отличават с любов към Исус, която стои над всичко, и с пазене на Неговите заповеди. Последната отчаяна битка на сатана против Бога ще се разрази върху верността на тази малка група. Ето как Йоан е видял този сблъсък: „Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“ (Откр. 12:17).

Нека Бог ви даде кураж да бъдете част от църквата на остатъка, която има вярата и свидетелството на Исус и пази всички Негови заповеди. Тези хора наистина може да бъдат определени като „светии“.

Да обобщим. Забележете как брънка след брънка се свързват текстовете, говорещи за събарянето и възстановяването на стената, която е Божият закон.

1. Стената представлява Божият закон. Пробивът в нея е пробив в закона (беззаконието). Исая 30:9-13: „те са непокорни люде…чада, които не искат да слушат поуката Господна…по тая причина това беззаконие ще ви бъде като разпукната част издута във висока стена и готова да падне“.

2. Фалшивите свещеници не възвръщат разрушеното, а се опитват да замаскират пробива с кал – подправен материал. Езекиил 13:3-14: „…горко на глупавите пророци…вие не се изкачихте в проломите, нито издигнахте ограда за Израилевия дом…и когато някои градяха една слабичка стена, ето, те я мажеха с кал“.

3. Пробивът в стената бе съботата, която проповедниците виждаха, но криеха очите си от нея. Вместо да възстановяват истинската събота, те изплъзваха езическия ден на слънцето (символизиран с кал) като заместник, твърдейки, че Бог одобрява всичко това, когато „Господ не бе говорил“. Езекиил 22:26-28: „Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи… и криеха очите си от съботите Ми… и пророците й я мажеха с кал… думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил.“

4. Фалшивата стена (неделята) ще бъде разкрита и унищожена, когато паднат язвите (градушката). Езекиил 13:11: „Кажи на ония, които я мажат с кал, че ще падне, понеже ще вали пороен дъжд, и ти, голяма, каменна градушка, ще паднеш върху нея, и бурен вятър ще я съсипе.“

5. Градушката е една от 7-те последни язви. Откр. 16:21: „И едър град… падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.“

6. Язвите са наречени „Божия гняв“. Откр. 15:1: „…седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.“

7. Божият гняв (язвите) пада върху онези, които имат белега на звяра. Откр. 14:9, 10: „…Ако някой се поклони на звяра… и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв…“.

8. Божият гняв (язвите) ще падне върху онези, които използват кал (неделята). Язвите и унищожение доказват, че събитията стават в края на вековете и че тези пророчества се отнасят до нашето време. Езекиил 13:13-15: „…ще я съсипя… и в яростта Ми ще падне голяма градушка от камъни, за да я разруша. Така ще съборя стената, която измазахте с кал… така ще изчерпя яростта Си върху стената и върху ония, които са я измазали с кал…“.

9. Бог търси хора, които да възстановят пробива или разрушението в Неговия закон, за да го представят истински. Езекиил 22:30: „…потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене…“

10. Бог намира хора, които да затворят пролома. Те ще възстановят истинската събота точно където е била. Исая 58: 12,13: „…и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден“.

Free Bible School

Bible School
Enroll in our Free Online Bible School Today!
Start your first lesson now!


Bible Search



Christian Hymns



Freebie!

Ultimate Resource
Request your free book, Ultimate Resource, today and learn how to study the Bible
Get It Now!


Back To Top